От основател на електронната търговия до министър на финансите: Нина Ангеловска за изграждането на кариера, която никога не е планирала

Говорих с Нина за изграждането на електронен бизнес преди пазарът да е готов за това, какво я е научило предприемачеството, как изглежда успехът отвътре и защо някои от най-големите обрати в кариерата могат да дойдат без план.

Казваш, че никога не си планирал да пишеш книга. Какво те накара да решиш да разкажеш историята си сега?

Да, никога не съм планирал да пиша книга. Всъщност никога не съм мислил, че ще напиша такава. Но също така никога не съм мислил, че ще стана предприемач, а въпреки това започнах компания веднага след дипломирането. Никога не съм мислил за излизане, докато изграждахме бизнеса, а години по-късно имахме успешен такъв. Никога не съм се стремял да вляза в политиката, а въпреки това станах министър на финансите.

Когато за първи път казах на някои приятели, че пиша книга, една от реакциите, които чух, беше: „Не си ли твърде млад, за да напишеш мемоари?“ Да си „твърде млад“ е нещо, което съм чувал много пъти в живота си. Но възрастта не е непременно мярка за опит, и до този момент чувствах, че съм преживял няколко много различни глави.

Първоначално започнах да пиша за себе си като начин да размишлявам, да преосмисля хората, моментите и решенията, които са ме оформили, и да свързвам точки, които никога не бях спирал достатъчно дълго, за да видя. Докато пишех, стигнах до едно от най-личните осъзнавания в книгата: колко бързо съм живял. Години наред винаги имаше крайни срокове, проекти, полети, срещи, следващото предизвикателство, следващата цел. Постоянно бях в режим на изход, преминавайки от едно нещо към друго, без наистина да си давам време да поема собствения си живот. Писането ми даваше разрешение да спра и да погледна назад.

Обратната връзка от читателите също ме накара да осъзная, че макар обстоятелствата в моята история да са специфични, въпросите под тях са универсални: Как да се подготвим за възможности, които не можем да предвидим? Как взимаме решения, когато не се чувстваме готови? Как се справяме с несигурността, напрежението, провалите и промените? И как се развива нашата дефиниция за успех с развитието на живота ни?

Това е причината английското издание да се усеща като естествена следваща стъпка. Обстоятелствата може да са местни, но уроците не са.

READ NOTHING BY CHANCE

Започнахте Grouper на 22 години, когато онлайн пазаруването все още беше непознато за много хора в Северна Македония. Коя помните като най-трудната част от онези ранни дни – нещо, което хората, които днес започват електронна търговия, може би трудно могат да си представят?

Най-трудната част беше, че не просто изграждахме компания; изграждахме пазар от нулата. А изграждането на пазар е съвсем различно предизвикателство от изграждането на бизнес.

Когато стартирахме Grouper, първата платформа за групови покупки в Македония през 2011 г., електронната търговия все още беше непозната територия за клиенти, бизнеси и дори регулатори. Трябваше да обясним концепцията на почти всички. На практика, за да развием бизнеса, първо трябваше да помогнем за растежа на пазара.

Спомням си, че клиентите идваха физически в офиса ни, защото искаха да купят нещо от Grouper, но не знаеха как. Нашият екип им помогна да създадат имейл адрес, да открият акаунт и да научат как да направят покупката. Някои дори получиха първата си платежна карта специално, за да могат да купуват от нас. Почти всяко взаимодействие с клиента беше и образователна сесия. От страна на търговците, представете си да си на 22, да влезеш без предупреждение в ресторант или спа с лаптоп, да им покажеш анимирано видео за уебсайт, който дори още не съществува, и да ги помолиш да предложат повече от 50% отстъпка, с нашата комисионна отгоре. По някакъв начин мнозина казаха да.

В същото време се справяхме с регулации, които никога не са били тествани спрямо тези нови бизнес модели. Просто нямаше наръчник.

В книгата има ред, който добре обобщава тези години: „Когато си първият, който прави нещо, не получаваш аплодисменти. Получаваш съпротива, съмнение и допълнителна работа. Но също така получаваш предимство, което никой не може да ти отнеме.“

Имаше ли момент, в който осъзнахте, че Grouper се е превърнал в нещо повече от стартъп и всъщност променя начина, по който хората в Северна Македония пазаруват? Какво се случи?

Нямаше нито един драматичен момент, но имаше ясен повратен момент, когато бизнесите започнаха да ни приближават, вместо ние постоянно да ги преследваме.

В началото почуквахме на всяка врата и трябваше да обясняваме какво е Grouper, защо отстъпките всъщност могат да привлекат нови клиенти и защо онлайн продажбите са важни. Няколко години по-късно компаниите искаха да бъдат на платформата, защото бяха видели, че работи. Тази промяна в поведението беше много силна.

Данните също го потвърдиха. През 2013 г. Grouper представляваше около 40% от всички онлайн транзакции в Северна Македония. Тогава стана ясно, че вече не просто развиваме компания — помагаме да се промени начинът, по който хората пазаруват и как бизнесите възприемат електронната търговия.

Това въздействие започна да се признава и извън Северна Македония. Нашата история беше представена в международни доклади, включително от Световната банка, а по-късно дойде и признанието на Forbes 30 под 30 . Интересното е, че това външно потвърждение промени и възприятията у дома. Бизнеси, които преди това не са смятали Grouper за релевантен за тях, изведнъж ни погледнаха по различен начин и станаха много по-склонни да си сътрудничат.

Ако утре трябваше да стартирате електронна търговска компания отново – без инвеститори, без утвърдено име и със същите ресурси, които имахте на 22 години – какво бихте направили по различен начин? И какво бихте отказали да промените?

Често ме питат дали, ако можех да се върна назад, бих направил нещо различно, и простият ми отговор е „без съжаления“. Бих избрал същите трудности, защото те ме направиха по-силен, по-умен и по-мъдър и в крайна сметка оформиха човека, който станах. Разбира се, с всичко, което знам днес, мога да посоча много неща, които бих направил по-добре, по-умно, с по-малко наивност или повече търпение. Но мисля, че винаги можем да погледнем назад и да намерим по-добър начин да правим нещата.

Вероятно щях да делегирам по-рано и да бъда по-дисциплиниран къде прекарвам времето си. Години наред партньорите ми и аз бяхме дълбоко ангажирани с ежедневните операции. Отчасти защото ресурсите бяха ограничени, но и заради перфекционизма и усещането, че да направим нещо сами е по-бързо, отколкото да го обясним на някой друг. В крайна сметка това се превръща в тесното място. В книгата пиша доста открито за това колко микромениджър бях и за нуждата ми от контрол. Днес бих изградил екипа и процесите по-рано и бих създал повече пространство да се отдръпна и да мисля стратегически.

Това, което бих отказал да променя, е практичният подход в началото. Все пак бих говорил с клиентите, бих се продавал, бих действал бързо и бих правил неща, които изглеждат напълно немащабируеми, ако това ми помогне да разбера по-добре бизнеса. И определено бих запазил леко нереалния оптимизъм, който имах в двадесетте си години. Когато стартирахме Grouper, почти всеки индикатор подсказваше, че времето е грешно. Ако тогава бях знаел всичко, което знам днес, може би щях да намеря десет много рационални причини да не започвам.

Опитът те прави по-добър в изчисляването на риска. Но трябва да внимаваш, за да не те направи и прекалено добър в намирането на причини да не опиташ.

Постоянно чуваме за растеж, технологии, финансиране, данни и сега изкуствен интелект. След като реално изградите и мащабирате компания, какво мислите, че основателите на електронната търговия имат склонност да усложняват – и кои прости неща все още имат много по-голямо значение, отколкото хората признават?

Технологиите имат значение. Данните имат значение. AI променя начина, по който живеем, работим и управляваме бизнеса. Но това, което е също толкова важно, а често и повече, е скоростта на внедряване. Скоростта винаги е била едно от най-силните конкурентни предимства, особено за стартъпите. В електронната търговия самите идеи рядко са предимство — колко бързо можете да изпълнявате, учите и адаптирате често е така.

В същото време основателите могат да се погълнат толкова много от внедряването на най-новите технологии, че да загубят от поглед основите. В крайна сметка все още ви трябва страхотен продукт, който достига до правилния клиент и наистина създава стойност. Клиентът трябва да остане в центъра на всичко, което правите.

И в крайна сметка компаниите се изграждат от хора. Технологиите, продуктите и дори бизнес моделите могат да бъдат копирани. Енергията, доверието и сърцето на екипа са много по-трудни за възпроизвеждане. Това беше нещо много силно в Grouper и вярвам, че основателите играят основна роля в създаването на тази среда.

Мемоарите ви се казват „Нищо по случайност„, но някои от най-големите моменти в кариерата ви – включително обаждането ви да станете министър на финансите – бяха неща, които едва ли сте могли да планирате. Какво означава за вас „нищо по случайност“ сега?

Често казваме, че всичко се случва с причина, въпреки че много често не можем да видим тази причина в момента. Хората, които срещаме, решенията, които взимаме, предизвикателствата, които приемаме, и преживяванията, през които преминаваме, често са по-свързани, отколкото осъзнаваме. Нещата, които по-късно изглеждат като съвпадения, обикновено имат нещо зад себе си.

Има една известна поговорка, често приписвана на Сенека: късметът е това, което се случва, когато подготовката срещне възможността. Като се обърна назад, осъзнах, че никога не съм имал визия за живота си по правилата. Но постоянно се подготвях — често без дори да знам за какво се подготвям

.
Не планирах да стана предприемач. Никога не съм имал политически амбиции. Определено не съм имал „стана министър на финансите на 31“ някъде на визионерска дъска. Но когато дойде този телефонен разговор, вече бяха години на изграждане на компания, вземане на трудни решения, публични изявания, работа по развитие и политика в електронната търговия, изграждане на доверие, заслужаване на признание и постоянно влизане в неща, които никога не бях правил преди. Нищо от това не беше направено, защото мислех, че ме подготвя да стана министър. Но заедно те ме подготвиха.

Това всъщност означава Nothing by Chance за мен: често се подготвяме за възможности, без да знаем точно за какво се подготвяме. Пътят ми се разви доста органично, но зад много от моментите, които отвън изглеждаха като съвпадения, стояха години труд, избори, взаимоотношения и преживявания, които направиха тези моменти възможни.

Не можеш да контролираш коя възможност ще се появи или кога. Но можеш да продължиш да учиш, да работиш, да изграждаш взаимоотношения и да поемаш предизвикателства, които те разтягат, така че когато се появи възможност, да си достатъчно подготвен да я разпознаеш и достатъчно смел да я използваш.

Книгата говори и за страната на успеха, която хората рядко виждат: тревожност, безсънни нощи, жертва и несигурност зад уверената си външност. Имаше ли част от книгата, която ви накара да се замислите дали наистина искате да я споделите публично?

Да. Частите за тревожността вероятно бяха едни от най-трудните за писане, защото връщането към тези моменти върна много дискомфорт.

През по-голямата част от професионалния си живот хората са ме възприемали като енергичен, уверен, винаги оптимистичен и напълно контролиращ ситуацията. И това е истинска част от това, което съм. Но увереността не означава липса на страх, натиск или уязвимост.

Преди да вляза в правителството, започнах да изпитвам тревожност по начин, по който никога преди не съм изпитвал. Иронично е, че след като напуснах правителството и животът най-накрая стана по-спокоен, това стана по-често. Писането за моменти, когато можех да седя на обяд с приятели и изведнъж да почувствам, че не мога да поема пълно въздух, беше изобличаващо. Имаше и части за това как натискът на обществения живот е повлиял на семейството ми, които трудно се връщаха към това. Но ако бях премахнал тези части, щях да напиша точно такъв тип книга, която не исках да пиша – полиран поредък от постижения. Заглавията вече разказват тази история: основател, Forbes, министър и изход. Исках книгата да разказва какво се случва между тези заглавия.

Успехът може да изглежда много различно отвън, отколкото се усеща, докато го живееш. Мисля, че показването на тази страна прави историята по-истинска, а не по-малко успешна.

Вие сте изпитали лидерство от две много различни страни: изграждане на собствена компания и след това влизане в правителството като първата жена министър на финансите на Северна Македония. Какво ви научи един свят за лидерството, което другият никога не можеше?

Предприемачеството ме научи на собственост. Когато изграждаш собствена компания, има много малко място за оправдания. Ако нещо не работи, трябва да намериш решение. Това създава скорост, находчивост и силно чувство за лична отговорност.

Една от основните причини да приема министерската позиция беше възможността да създам промяна отвътре. Идвах от частния сектор с убеждението, че ако нещо има смисъл, го обсъждаш, вземаш решение и го прилагаш. Мислех, че позиция с толкова много формална власт ще ми даде още по-голяма способност да осъществявам нещата. Научих почти обратното: формалната власт не ти дава автоматично властта да създаваш промяна.

В бизнеса, ако аргументът държи вода, решението се взема. В политиката аргументът е само началната точка. Този урок може би е още по-силен, когато влезеш в системата като външен човек. Може да виждаш ясно какво искаш да промениш, но все пак трябва да се ориентираш в институции, процедури, интереси, навици и хора, които са били част от тази система много преди да дойдеш ти. Лидерството не е само да вземеш правилното решение. Понякога става дума за създаване на достатъчно доверие и съгласие, за да стане промяната възможна.

Това, което остана същото и в двата свята, беше вярата ми да водя с личен пример. В Grouper, когато нещата бяха трудни, седях с екипа и вършех оперативната работа заедно с тях. В управлението, особено по време на COVID кризата, носех същия инстинкт: не можеш да искаш от другите да носят бреме, което ти самият не искаш да носиш.

И едно нещо се оказа универсално: хората разпознават автентичността. Независимо дали ръководиш стартъп екип или служение, хората могат да усетят дали наистина вярваш в това, което правиш. Те реагират на честност, страст и последователност. Средите бяха напълно различни, но човешката част на лидерството не беше.

Когато погледнем назад към 22-годишната Нина с университетски бизнес план, без представа накъде ще я отведе той: какво бихте ѝ казали днес – и, може би по-важното, какво умишлено бихте не ѝ казали?

Вероятно щях да ѝ кажа да се тревожи малко по-малко за контрола над всичко и понякога да спира достатъчно дълго, за да се наслади на това, което вече е постигнала. Но нямаше да ѝ кажа какво предстои. Не бих ѝ казал за Форбс, за това да стана министър, за излизането или за трудните глави между тях. Защото понякога, невиждането на цялата планина е точно това, което ти дава куража да започнеш да се изкачваш. Имаше нещо силно в оптимизма, а може би и малко наивност, които имах на 22. Имах страстта, ентусиазма и енергията да почувствам, че почти всичко е възможно. Подхождах към проблемите с вълнение, нетърпелив да намеря решение, и рядко приемах „не“ като окончателен отговор.

Като се замисля, мисля, че този начин на мислене имаше много общо с последвалото пътешествие.

В заключение, бихме искали да оставим на нашите читатели нещо лично от вас. За някой, който чете това и гради бизнес, обмисля да поеме риск или просто да се изправи пред възможност, за която не се чувства напълно готов: какво бихте искали да запомнят от вашата история?

Мисля, че различните читатели ще открият различни части от себе си в тази книга.

Ако сте предприемач, ще осъзнаете реалността зад създаването на нещо: че идеята често е най-евтината част, че конкуренцията може да бъде един от най-добрите учители по дисциплина, и че скоростта може да ви даде предимство, но системите и хората са това, което поддържа растежа.

Ако сте лидер, може би осъзнавате напрежението между поставянето на високи стандарти и даването на пространство на хората да дишат, както и колко лесно добрите намерения могат да се превърнат в микромениджмънт.

Ако сте жена, която се опитва да балансира амбицията с различните роли, които животът ви иска, ще откриете моето лично осъзнаване, че да, можем да правим много — но може би не всичко едновременно. И това е напълно нормално. Това не е слабост; това е реалност. Животът е достатъчно дълъг, за да има значение различни неща в различни глави.

А ако просто не знаете точно накъде отивате след това, тази книга вероятно е и за вас. Моят собствен път никога не беше ясен предварително.

Най-вече исках да разкажа истинска история – не само победите, но и несигурността, грешките, тревожността, жертвите и трудните решения зад тях.

Така че, ако има нещо, което бих искал някой да запомни от моята история, то е следното: не е нужно да си изяснил целия път и не е нужно да се чувстваш напълно готов. Продължавай да учиш, да се подготвяш и да имаш смелостта да направиш следващата крачка, когато се появи. Може би ще разбереш много по-късно за какво си се подготвял.

„Нищо случайно: Мемоар за подготовка, възможност и кураж“ е наличен за покупка в Amazon или Amazon.de.